Автор: Автор Лора Асенова за Гласове Следвайте ни в ТелеграмМинистърът на финансите бил казал,

Автор: Автор Лора Асенова за " Гласове "  Следвайте ни в Телеграм

Министърът на финансите бил споделил, че ще редуцира 400 читалища от 3000, тъй като не виждал никакви резултати в тях. Той резултатът се вижда в генерации след съществуването на министъра на финансите. Резултатът от просветителската активност се вижда в генерации деца по-късно. Това сподели пред " Гласове " Христо Мутафчиев.

Според него недофинансирането на културата е главен проблем: Само за спектакъл дефицитът е 83 милиона. И то не тъй като ние не си вършим добре работата, а тъй като с министерско разпореждане преди време стандартът, по който се финансира българският спектакъл споделя по този начин – против 1 лев доход страната дава 3 лв.. Това е стандартът – 3 лв.. И по този начин се образува бюджетът на един спектакъл. И с министерско разпореждане този стандарт беше изменен от 3 на 4.50 лв., единствено че трябваше да влезе в действие от 1 октомври. И от септември до октомври хората действат, работят и има един празен ход, който не е напълнен, тъй като от 1 октомври, влизайки този стандарт, страната не е почнала да го заплаща, а заплаща на 3 лв.. Ние желаеме този дефицит от 83 милиона, който се акумулира за целия този интервал, да бъде изплатен на „ театрални изкуства “. Освен всичко останало да не приказваме, че се покачиха всички типове услуги – и дървесината, и метала. Ние единствено от дървесина и метал произвеждаме нашите декори. Да не приказваме за електрическа енергия, да не приказваме за отоплителния интервал, който следва.

Христо Мутафчиев е ръководител на Съюза на артистите в България към този момент 18 години. Съвместно с това продължава да играе в „ Народния спектакъл “. На 21 ноември е премиерата на моноспектакъла му „ Боже мой “. Потърсих го за диалог сред подготовките в кабинета му в Съюза, който се намира тъкмо пред Народното събрание. Дори прозорецът му гледа натам. И си помислих, че даже гледката му дава всекидневен тласък да прави още и още, да търси способи и поддръжка да усъвършенства средата и средствата на създателите. В нашия диалог той както постоянно е прям и автентичен. Говори за работата на Съюза, за разделянето и обединяването в гилдията и за най-съкровените си фантазии – какво още би желал да направи. 

- Идвате от подготовки за премиерата на спектакъла „ Боже мой “. По текст на Теа Денолюбова, режисьор е Стоян Радев. От това, което четох като синопсис, се запитвам по какъв начин е наранена тематиката за религията?

- Аз не мисля, че се занимаваме с религията. Аз мисля, че се занимаваме с истината за съществуването на индивида и за грижата на човек към индивида. И за това, че Бог е персонален блян, той не е нещо, което стои в една мъртва черква и в един мъртъв иконопис. И в действителност ние хората вършим чудесата, не Бог. Ние сме тези, които си оказваме помощ един на различен, тъй като има доста тъга по този свят, обаче има и доста обич и доста грижа. И хората се оправят отлично.

- Вие набожен човек ли сте? 

- Вярващ съм, само че не съм набожен. За мен вярата в Бог е религия в индивида. Това, че животът е блян, не е проект, план. Животът е жадност. И колкото си по-жаден, толкоз повече живееш. 

- И другите постановки, в които играете в този момент, са с доста мощен текст. За мен някак си това е водещото, мога да преглътна други елементи от спектакъла, в които нещо не ми харесва, обаче, когато текстът е доста мощен, постоянно излизам разчувствана. И тук да Ви призная най-любимата ми режисура в България е „ Духът на поета “. Казвам го почтено, а не като комплимент, тъй като всеки, който ме познава, ще удостовери, че по този начин споделям постоянно. 

- Много благодаря! Не инцидентно този текст и „ Плач на ангел “ са написани от най-хубавите български драматурзи. Случайно е, че аз попаднах на пътя навръх тези текстове. Освен че е инцидентно, аз също съм благополучен, че участвах в това. Защото животът, когато протече без срещи, не е същински живот. Но на мен ми се случи да се срещна с един от най-големите и това е най-голямото благополучие за един човешки живот.

- Случайностите, шанса, случките, събитията те вършат живота!

- Срещите, срещите! Срещите обогатяват. 

- Мислите ли, че такива дълбоки текстове доближават до хората? Желанието и вярата Ви несъмнено е да доближат, само че какво е Вашето чувство? Дали този текст може да бъде свестен и да развълнува единствено човек, който се вълнува от българска история да вземем за пример или смятате, че театърът го прави по-общодостъпен?

- До този миг аз не съм срещнал противоположна връзка, която да е „ нищо не разбрах “. До този миг противоположната връзка, която съм имал от всички текстове, които съм работил, на Стефан Цанев и двата текста имам поради, и с доста други текстове съм работил, само че за тези два приказвам, за тях постоянно противоположната връзка е била цялостен плач на финала, сълзи! И след това разчувствани погледи, които не могат да намерят думи. Това за мен значи единствено, че съм му бръкнал в сърцето и съм го разчовъркал! 

- Дали разчувстването не идва и от това, че спектаклите Ви са камерни? И моноспектакли. Тогава връзката е доста директна. 

- Това е част от удоволствието. И „ Духът на поета “, и „ Плач на ангел “, и този, който работя сега, не са текстове за огромна сцена. Защото огромната сцена поставя четвърта стена пред артиста и по доста по-различен метод доближава концепцията към публиката. Голямата сцена допуска доста по-мащабни жестове, доста повече придвижване по сцената, което разсейва от текста. Докато в камерна сцена всичко е доста по-концентрирано сред мен и теб. И в случай че аз съумея да извърша този въздух с сила и смисъл, значи съм те предиздвикал да бъдеш постоянно моя. 

- Другото, което се чудя дали си стига до получатела – преди няколко дни беше Денят на будителите и Вие излязохте с позиция. Каква беше тя, какви бяха Вашите претенции и въобще реализира ли се нещо от този митинг? 

- Позицията ни е, че би трябвало да се спре с това мизерно битие на цялостен един бранш. Тук не приказвам единствено за артисти, артисти, тъй като има доста хора, които са приключили и културология, и музейно дело, и архивно дело, и галеристи, и библиотекари, хора, които се занимават с читалища, трупи, създатели, които танцуват, ансамбли, художници, музиканти, поети, писатели, преводачи, те всички са част от културата на една нация. От това тази нация да има еднаквост след време. Защото тук, когато се приказва за резултат, ние не можем да приказваме за резултат от през днешния ден за на следващия ден. Тук става въпрос за резултат в генерации напред. Това, което вършим ние, е надстройката на нашето общество.

- Нека приказваме в конкретика, по-точно искахте…

- Искаме още и ще го желаеме, до момента в който стане – бюджетът на Министерството на културата от 350 милиона да се добави с най-малко още 250 милиона. 

- Защо тъкмо 250?

- Разчетите, които са направени от самото министерство, ни демонстрират, че тъкмо толкоз не ги доближават, с цел да може през 2024 година секторът да действа обикновено. 

- Тоест те ще се разпределят във всички сфери? 

- Във всички сектори! Само за спектакъл дефицитът е 83 милиона. И то не тъй като ние не си вършим добре работата, а тъй като с министерско разпореждане преди време стандартът, по който се финансира българският спектакъл споделя по този начин – против 1 лев доход страната дава 3 лв.. Това е стандартът – 3 лв.. И по този начин се образува бюджетът на един спектакъл. И с министерско разпореждане този стандарт беше изменен от 3 на 4.50 лв., единствено че трябваше да влезе в действие от 1 октомври. И от септември до октомври хората действат, работят и има един празен ход, който не е напълнен, тъй като от 1 октомври, влизайки този стандарт, страната не е почнала да го заплаща, а заплаща на 3 лв.. Ние желаеме този дефицит от 83 милиона, който се акумулира за целия този интервал, да бъде изплатен на „ театрални изкуства “. Освен всичко останало да не приказваме, че се покачиха всички типове услуги – и дървесината, и метала. Ние единствено от дървесина и метал произвеждаме нашите декори. Да не приказваме за електрическа енергия, да не приказваме за отоплителния интервал, който следва. Да не приказваме за разноските по командировъчните, които също се усилиха с министерско разпореждане. От 20 лв. стана на 40 лв. командировката дневно на един човек. И когато тръгнат да пътуват, те възнамеряват към този момент 40 лв., единствено че ги нямат. От тази позиция министерството не ги отпуска, тъй като ги няма. И по този начин става един кръг, в който се въртим, и сътрудниците стопират да възнамеряват турнета. Което води до загуба от една страна и второ води до това да не могат положителните постановки да се виждат и в по-отдалечените региони. Защото България не е единствено София. 

- След митинга имаше ли действителен резултат? 

- След митинга само изпищяха няколко PR-а на Министерски съвет, които бяха доста учудени за какво хората са по този начин недоволни. Но различен действителен резултат до този миг няма. В момента се кове бюджетът и аз се веселя, че КНСБ и „ Подкрепа “ застанаха зад този митинг, тъй като те са огромни синдикати, мощни, с доста въздействие и занапред предстоят срещи на министерския съвет със синдикатите и аз съм уверен, че синдикатите ще упорстват и ще отстояват съществено нашите позиции, тъй че ще реализираме това, което сме решили. Просто ще бъде по сложния метод, за жалост. Но пък аз от сложното не се окайвам, на мен лесното ми е скучно!

- Тоест вие сте подготвени за още дейности, вероятно след тези срещи в Министерски съвет сте подготвени за митинги, в които театрите да затварят кепенците? 

- Естествено! Нямаме какво да губим!

- Понеже казвате за всички тези Ваши старания, от 18 години сте ръководител на Съюза на артистите, след още 2 ще сте най-дълго управлявалият го. Какво постигнахте и какво не успяхте да постигнете за това време? 

- Мога да кажа единствено, че някогашният ръководител на САБ Стефан Илиев е постигнал най-важното нещо във времето, в което живееше. Защото всеки един водач ръководи в несъмнено време и неговите качества се виждат и се регистрират пред призмата на времето, в което живее. Пример давам Стамболов, в случай че това, което е направил тогава по това време, е било значимо, огромно и мощно, в този момент подобен вид темперамент нямаше да го допусне обществото, Европа нямаше да допусне съществуването на подобен водач. Така той е бил на точното си място, в точното си време. Та Стефан Илиев във времето, в което беше ръководител на Съюза на артистите, направи нещо доста значимо – това бяха годините след 1990, когато се промени цялата система и когато започнаха да се разделят синоди, съюзът на писателите се разцепи на четири, той съумя да резервира Съюза на артистите цялостен. И аз го намирам за най-важното нещо. Ако аз има нещо, което да съм направил, тъй като дребните победи също ги поставям в бележника си, само че те са си мои, те не се регистрират пред обществото, това е секторът да се резервира цялостен и мрежата в цялата страна да се резервира. Защото спомняте ли си преди време по какъв начин се простихме и се лишихме от всички кина? Ние имахме кина във всеки град, даже по 2-3 кина. В момента в множеството градове няма и едно кино. Тоест това се унищожи. Аз съумях да направя по този начин, най-малко по този начин си мисля, може и да не съм прав, че театралните здания като мрежа, с която сме изключителни в цяла Европа, тъй като в цяла Европа няма такава театрална мрежа, театралните здания във всеки един град да бъдат непокътнати и да не се отдават на частници или да би трябвало да се трансфорат в открити подиуми, да се разбият трупите и да останат отворени пространства, в които всеки да прави каквото си желае. Това е главната ми заслуга, в случай че мога да кажа кое. Смятам, че ние сме най-богати точно с тази нетрадиционна и ексцентрична за Европа театрална мрежа. Няма огромен град в България, в който да няма спектакъл. 

- Принципно да няма и читалище. На мен ми е тъжно за читалищата. 

- И читалище, да. Доколкото разбрах, министърът на финансите бил споделил, че ще редуцира 400 читалища от 3000, тъй като не виждал никакви резултати в тях. Той резултатът се вижда в генерации след съществуването на министъра на финансите. Резултатът от просветителската активност се вижда в генерации деца по-късно. 

- И то би трябвало вътре да има активност, с цел да има резултат! И тъй като казахте за това, което е плюс през годините Ви дотук, кое е това, което не успяхте до момента или към момента работите да извършите, което още Ви е болежка? 

- Аз преди време, още като станах ръководител, си сложих една задача – има една база в Ахотопол, която я назоваха „ Гетото на артистите “, една база от 16 декара, където има 197 бунгала, те са бараки, които всички тези години се унищожават, тъй като са дъсчени бараки, с общи бани и тоалетни. Страшна бедност! Има обаче доста хора, които обичат да вървят там, тъй като то е лагерна конюнктура, те си готвят, вършат си огънче, ловят си рибка на морето. Почиват си и то на обществени цени, по 3 лв. на легло. Тази база още тогава желаех да стартира да я поправям, да я направя модерна, само че не можах да открия средства. Е, пристигна моментът, в който открих средства и сега сме почнали работа по базата. То пък се случи, че там потоп ги удари в Царево и Ахтопол, леко поспряхме, само че сега още веднъж отваряме тематиката. Започваме да чистим старите бараки, след което идващият стадий ще бъде да си поръчаме нови къщички, независими. Да създадем един амфитеатър там в базата за сътрудниците да репетират, да играят представления вечер, с цел да може да се облагороди регионът и в последна сметка жителите на Ахтопол да имат къде да гледат спектакъл, не да вървят до Созопол. И другото, към този момент няма институция, която да потегля да работи с нашия труд или с хора от нашата специалност, или да мисли промени в нашия професионален труд, да не се преценява с нашето мнение или да не желае нашето мнение, няма такава институция към този момент! Има една дума – имат ни страха! Но дори не е това значимото. Не съумях да направя по този начин, че да влея в мозъците на всички тези тикви там да схванат, че културата не е разход, а инвестиция! И да стартират да влагат, което значи да влагат и в човешкия фактор, с цел да могат трудовите приходи на моите хора да станат почтени или да не се срамят, когато вървят да работят, да вървят с готовност на работа. Но това следва! 

- Понеже казвате точно за смисъла на Съюза, аз го разбирам, само че като младеж малко ми звучи като една отживялост от предишното. Каква е функционалността му през днешния ден? Мисля, че тя е значима, само че дано я поясним. 

- Те са основали доста обичаи отживелиците. Вярно креативните съюзи са се създавали по комунистическо време, само че те са създавани с ясна цел, с цел да може да бъде следена масата. И аз виждам съществуването на нашата организация сега по следния метод. Държавата с нейните институции и министерства не може да контактува с всеки един човек по настрана. Затова тя може да ги сплоти и да контактува с тях посредством обединяване. Нашата организация, както и другите креативен съюзи, които към момента съществуват, са точно това свързващо звено, както споделям Големанов „ сред баба Гицка и баба Мицка “ – страната контактува с нас, а ние осведомяваме хората в цялата колегия кои са ограниченията, които би трябвало да вземе страната и назад – аз им споделям нашите хора с какво не са удовлетворени. 

- А чисто материално по какъв начин наподобява това? Защото знам, че Съюзът дава стипендии, занимава се със здравна активност, обществена активност. Какви помощи се дават от Съюза за артистите? 

- От САБ доста помощи се дават. От страната за съюзите – никаква помощ не се дава. Ние не сме бюджетна организация. Всички тези организации са организации в частна изгода. Ние се самоиздържаме посредством събития, спонсорства, наеми на парцели, които притежаваме, тъй като доста парцели са създавани и са дарявани на Съюза на артистите от създатели. Ето в този момент примерно с Първа капиталова банка – те отделят едни средства, които влизат в САБ, една част отиват за разработване на премиите Икар, образуване на събитието на премиите Икар. Има част, която влиза за стипендии на млади създатели, идната част влизат в обществения фонд за пенсионери, които са вън от театралната сцена към този момент. Но всеки един фонд си има устав. Примерно, не може всеки студент да кандидатства, би трябвало да дава отговор на избрани условия. Събират се студентските препоръки, вземат решение хората, не ги дефинирам аз, оферират ни ги и ние тези средства им ги даваме. С пенсионерите е по различен метод – там правилникът е да се помогне на всички пенсионери, чиято пенсия е под прага на минимума в съответния миг, в който аплайват. 

- Има и такива! Много ли са? 

- Не са доста, само че има и такива. Има хора, които би трябвало да получават обществени пенсии, само че не получават. Има доста хора, които нямат никакви средства и се обръщат, най-логично, към нас. Държавата не ни дава една стотинка. Държавата ни дава, единствено в случай че аплайваме по някой план от фонд „ Култура “ или към фонд „ Кино “. Кандидатстваме, спечелим си плана по всички правила и правила на състезанията и тогава имаме средства, с които можем да работим по действия. Нямаме бюджет от страната. 

- Което прави работата Ви още по-трудна и комплицирана, тъй като не можете на нищо несъмнено да разчитате.

- Може да е сложна и комплицирана, само че ми е по-сладка, тъй като е почтена и съвестта ми е чиста. 

- Гледах един репортаж неотдавна за един дом за пенсионирани актьори. Вие имате ли отговорност или активност с такива домове?

- Аз също го гледах, само че там не стана ясно чии е статутът на този дом. Защото дълго време се знаеше, че това е Домът за остарели хора на САБ. Не е наш, това е дом, който се устоя, финансира и се дефинират параметрите на активност от Министерството на културата, а постройката е общинска. Ние от Съюза можем да оказваме помощ единствено посредством уверение на пенсионери, които нямат къде да живеят. Те минават през нас с готовност да бъдат настанени в този дом и с документ, че той е артист, че е персона, която си заслужава да бъде почетена, почетена, ние с този документ удостоверяваме, че той може да живее в този дом и оттова нататък е Министерството на културата. Но хората, които се занимават с ръководство на Дома, към този момент настаняват хората. Но последно време работим с един различен дом, тъй като този дом за ветерани, защото никой не го поддържа, той в действителност е станал беден. Един ремонт не е юридически, откогато аз съм станал ръководител, тъй като, като станах ръководител, първото нещо, което направих, беше да накарам да се направи ремонт, с цел да може да им се смени дограмата, банята, стаята, в която се събират да пеят и да танцуват. Намерих към 35 000 лв., с които се направиха тези неща, тогава Стефан Данаилов беше министър и той доста оказа помощ. После събирахме дарения, Аня Пенчева доста помагаше с дарения, други сътрудници също даряваха средства, даряваха хранителни артикули. Правихме дарения за всяка Коледа, за всяка Нова година. Но откогато започнаха нищо да не вършат и ние малко фокуса го изместихме. А и хората не желаят да бъдат настанявани там. И по тази причина им оказваме помощ на хората за настаняване в един различен дом, споделя се дом „ Надежда “, който е тъкмо преди кино „ Арена “ вляво. Той е обществен дом. Искам да кажа, че търсим разновидности всевъзможни и намираме. Но би трябвало ли да доближаваме до такава степен, че в последните дни на един заслужен създател да се чудим в този момент къде да го сложим да спи?!

- Сигурно това Ви е най-голямата тъга тук, когато се опре до този въпрос…

- Тежи ми, не е да не ми тежи. Но неприятното е, че от институциите, от ръководещите, които и да са те, страна или община, нямат тази моя сензитивност, с цел да схванат какво имам поради! Защото, ето един елементарен образец, преди време от другата страна на тази постройка имаше един музей. До музея имаше и спектакъл. Там беше настанен спектакъл „ Сфумато “, преди да отидат в Банята долу. Аз съм гледал постановки тук. И един ден, тогава беше Стефан Софиянски кмет, сподели, че ще строи билдинг. И аз отидох и му споделих „ Пич, недей по този начин! Направи смяна на плана, не бутай театъра, дано постройката продължи от театъра нагоре! За да може цялата постройка да устоя и театъра, да може да дава средства, това е просвета в центъра на София, по какъв начин ще бутнеш театъра?! “. Не ме послуша, явно… делчо-белчо с някакви пари и бутнаха театъра, театър-слънце! На мен ми се скъса сърцето, като видях, че са го срутили. И построиха това! Нищо де, няма неприятно, само че се желае сензитивност! 

- Нямат тази сензитивност. А и се чудя дали поради този интервал на социализъм, в който артистите са били тачени и са били на едно по-високо равнище, дали поради това, че в днешно време политиката е заменена и с цел да се обърне всичко от оня интервал, всичко е отречено и по тази причина не вършим към този момент толкоз за просвета, тя е частна активност и се оправя сама.

- Не, културата не е частна активност. Първо тя не е частна активност и второ аз не обвинявам чак толкоз хората, тъй като светът стана толкоз динамичен, забързан и съсредоточен в ей това(телефона), че хората към този момент не са толкоз чувствителни, не се замислят за душата, за духа, за духовното, за страстта си. Гледат тук какво ще им излезе и през 5 минути гледат дали някой нещо им е споделил. Светът се изкелиферчи доста. Но по този начин де, никой няма виновност. Нито ти, нито аз имаме виновност за това. Аз очевидно съм old school man и по тази причина не преставам да чувам White snake и Ronnie James Dio и не обръщам внимание на актуалните групи, на които дори не мога да им запомня и песните. 

- И друго си мисля за Вашата колегия – не е ли доста разграничена?

- Аз не бих споделил, че е разграничена. Просто съставните елементи на нашата колегия е от доста мощни егота. И не мисля, че е толкоз разграничена, колкото всяко едно его във всеки един проблем или обстановка взема решение, че неговият глас е най-силен, най-мощен, най-талантлив и най-вече с него би трябвало да се преценяват. А по-литкавите се прилепват тук и там и това дава някакво чувство за разделяне. Но не мисля, че сме разграничени и даже желая да кажа, че на 1 ноември това, което направихме на площад „ Славейков “, го сподели. Защото аз тогава усетих една доста сериозна сила към това да се съберем и да си решим казуса. Да, не бяхме 10 000 индивида, тъй като артистите в България са 2500.

- Но аз го споделям и тъй като към момента има две награди за актьори. Или това е част от културния пейзаж?

- Това е част от играта. Първо те по нищо не си наподобяват, те нямат нищо общо една с друга. Второ, едната съществува с помощта на другата. Защото премията „ Икар “ преди беше „ Награда на Съюза на артистите “. Когато аз станах ръководител, я патентовах и я отбелязах като премия „ Икар “. Но в този празен ход, в който Стефан Илиев и аз, премия на Съюза на артистите не се случи, тогава внезапно се появи и премията „ Аскеер “ като запълване на нишата. И тя първо беше стартирана като развлечение сред сътрудници (от спектакъл „ Българска войска “). И беше поднесена с доста подигравка, с доста самоирония, доста възприятие за комизъм, доста страст, готино, сладко. После станаха „ Академия Аскеер “. Но премията „ Икар “ се дефинира от самостоятелна комисия, от хора, които гледат всяка вечер представления, особено за това те са ангажирани с контракт и го вършат. Определят номинации, след това наподобяват още веднъж представленията, които са номинирани, и чак тогава излизат със мнение кой ще бъде лауреат притежател. Докато премия „ Аскеер “ беше измислена по този начин, че сътрудниците от театъра на Армията ходеха и гледаха сътрудниците си и предлагаха. Освен това те си имат и спектакъл, където не заплащат наем, с цел да вършат премиите, а ние употребяваме Народния спектакъл и постоянно плащаме наем и то значителен, и метода, по който ние си формираме бюджета, е доста по-труден от техния. Но заели сме се с тази работа. Смятам, че и двете награди имат своето място на театралната карта на България и би трябвало да съществуват, тъй като съществува и „ Златен кукерикон “, съществуват и други награди за спектакъл. Да се убием ли, че ги има? Напротив! Даже се радваме, че ги има. Това значи, че сътрудниците желаят да отбележат сътрудниците си, че се радват на сътрудниците си, че ги почитат. А ние би трябвало да гледаме с малко повече мигане на всички тези награди. 

- Радвам се, че е по този начин! Но като приказваме за разделяне, желая да Ви попитам за още едно разделяне дали го усетихте – това в Народния спектакъл? 

- То няма по какъв начин да не се усети, само че там също на напред във времето бяха сложени две егота. И нищо повече. И тъй като ние си ги познаваме еготата на тези хора, по тази причина и не влизахме в конфликт. Ние имахме какво да кажем, само че никой не се занимаваше с това най-малкото от почитание към единия и към другия и оттова нататък, който има нещо да си дели – да си го дели, нас не ни занимавайте – ние желаеме да работим! И то по тази причина и завърши толкоз безславно, тъй като ние желаеме да си работим и желаеме да не ни пречат!

- Утихна този проблем?

- За мен той в никакъв случай не е бил проблематичен проблем.

- Понеже въпреки всичко имаше политически нюанс. Политиката е тясно обвързвана с културата, няма по какъв начин, културата отразява живота, а в живота съществува политика, то е непроменяемо. 

- А и културата също е политика. Тя може да бъде употребена и като оръжие. 

- Въпросът ми е - ние всички гласуваме, ние всички имаме мнение, нали най-после всеки го отразява и то е лично персонално. И не е нужно гласът ни да е за едни и същи хора или да поддържаме едни и същи неща. Накрая това проблем ли се явява – да имаме разнообразни политически възгледи?

- Разликата сред политика и партийна политика е голяма. Политиката, както са споделили античните китайци, е изкуство на водене на договаряния, с цел да не се стига до война, и този, който е надарен в това изкуство, е водач. Другите са в канавката. А партийната политика е това, което и аз не одобрявам – лобита, проценти, разделяне, смяна на закони, с цел да обслужим един или различен бранд. Така че, когато излезеш на сцената, ти можеш да приказваш за политики, за държание, за обучение, едно зрелище е да ти уточни верния път или огледалото да огледаш себе си и обществото. Това е правене на политика, с цел да направиш един човек по-добър. Но не можеш да излезеш на сцената и да кажеш „ аз ще гласоподавам за еди-коя си партия! “. Нямаш право. От тази позиция този скандал е мижав, тъй като беше провокиран преднамерено без да бъде правилен. Никой не е прокламирал нищо партийно политическо в Народния спектакъл. Никой. Просто един човек е симпатизант на една партия, аз съм симпатизант на друга партия. Това значи ли, че аз би трябвало да си потеглям? Така де, желая да кажа, че има голяма разлика. Всеки може да бъде в, който си желае синод, профсъюз, съюз, само че това на сцената не важи за никого.

- Вас Ви обвързват политически. Това нервира ли Ви? 

- Непрекъснато! Да, и ме нервира, само че както се споделя „ обръгнах им “. Не ми дреме! Обвързват ме и не престават да ме обвързват и хора, даже които не ме познават, което е най-тъпо. И в обществените мрежи има хора, които изобщо не знаят кой съм аз, зад името, те не могат да си показват физиономията ми, обаче знаят, че аз съм гербаджия! И то за какво – тъй като преди време е чел жълти вестници, където пишело, че Бойко Борисов ми е пратил аероплан да ми избави живота – еми на, пратил ми е, това е ситуацията! В момента съм жив! Това не значи, че си пия ракията всяка вечер с Бойко Борисов или че партийно числя се към ГЕРБ. Нямам партиен билет! Така че всеки има право да си мисли каквото желае за мен, само че, като застане против мен, стартира да мънка и да мрънка! Защото схваща, че нещата не са тъкмо по този начин, както си ги е мислил у дома. 

- Всеки има някаква история, всеки има своя живот, само че сцената е друго място. И не могат да се смесват двете неща, не трябва! Наистина сте на значимо място, на значим пост сте в сферата, кажете едно Ваше предпочитание, една фантазия в културен аспект, в случай че можехте да я опишете, да я нарисувате в този момент, какво би било?

- Да я изпиша на небето: „ не подценявайте културата! “. Това желая единствено да кажа на всеки, който взема решение да се занимава с каквото и да е ръководство. Не подценявайте културата и най-много човешкия фактор, хората на културата! Те могат да бъдат доста мощен удар! Няма да се усетят от кое място им е пристигнало!